Тайната на биологичния часовник

Древните прабългари, живели в подножието на връх Тангри, в специални местности близо до Еверест около 5000 г. пр. н. е., имали средна продължителност на живота около 160 години. В Азербайджан Айвазов живял до 150 години, Маслимов 163 г., в Алжир Месауд ­ 163 г., Йога Суоми ­ 280 г., англичанинът Карне умрял на 207 години от преяждане, след като английската кралица го приела в кралския дворец и нагостила обилно. За пръв път биологичният часовник е обсъждан в хипотези на международен симпозиум в Колд Спринг Харбър през 1961 г. Днес, между два века, все още няма завършена динамична схема на биологичния часовник, както и цялостна класификация на биоритмите. Раждаме се в сблъсък с външната за нас среда и затова първите 40 дни от нашия живот са решаващи за оцеляването ни. Ако успем като организъм да синхронизираме в тези 40 дни циклите и ритмите си с тези на Земята, Слънцето, Луната и други планети, Космосът ни приема като живот. Първите 40 дни са свръхважни за човека и всичко през тези дни е в железен порядък, разчетено по минути. Ние сме “потопени” в биологичния нелинеен 24-часов (24 ч. х 365 дни = 12 месеца = 1 година) часовник на Земята. Искаме или не, той ни задава циклите и ритмите. От гледна точка на математиката 24 часа са удвоена 12-числова система. Основа на биологичния часовник е троичната му същност. Тя се изразява във времето ­ минало, настояще, бъдеще, в противоположни часове (24 ч. през нощта срещу 12 ч. на обяд, 23 ч. срещу 11 ч. сутрин и т. н.) заедно с центъра “нула” на часовника, в отрязъците (8 пъти по 3 отрязъка), които трябва да изминат енергийните потоци. “Пътечката на времето” се движи последователно в двойни (диполни Ин и Ян), 12 на брой отрязъци. При това тя първо описва един завършен цикъл от обхождане на 12 части, а след това и втори от още 12 хроноотрязъци, така, че в крайна сметка дневният общ хроноцикъл осъществява преминаване през 24 части, отрязъци (часове в денонощието). В меридианния часовник у човека не се посочва “нулата” в системата. Новото е, че имаме 18 точки, които представляват 9 диполни (двойни) нива. Движението на енергопотока, “пътечка на времето”, започва от 1 и завършва в 24. Описаният контур е “осмица”, символизираща безкрайността. Организацията на “осмицата” е фактически тайната (алгоритъма) на биологичния часовник. Тя е в начина на свързване на 12 отрязъка (отсечки) с 9 диполни точки (нива). На практика функциониращите чарки в човешкия организъм чрез енергопотоците си изграждат двойна 12-числова система, която е действието на биологичния часовник. Общият цикъл на хроноконвейра включва преминаване през 24 отрязъка, през 9 двойни нива. Общият цикъл е двойна “осморка”, повтаряща се n пъти, затова я наричаме безкрайност (±Ґ). В реалната аура на човека дванадесетчисловата ситема се вижда като “енергиен скелет”, съставен от 7 чакри. Работата, умножението на три и четири чакри (±3 х ±4 = ±12) раждат 12-степенната система на времето. Седемстепенната полева организация на чарките в организма е необходимото и достатъчното условие за генезиса на биологичния часовник. Животът, времето, осъществявано в 12 двойни хроноотрязъка, като път, контур, е реалният биочасовник. Биочасовникът в организмите е един и същ. Работи по едни и същи 64 принципа [Минев, К., 1999], извървява едни и същи “пътечки на времето” в динамичната система. Трябва да живеем в пълна синхронизация с биологичния си часовник. Да не нарушаваме режимната ритмичност на органите. Да използваме целезъобразно циклите и ритмите на Космоса, защото, ако “плуваме” заедно с тях и ги спазваме, може да удължим живота си, да бъдем по-здрави и по-щастливи. Всеки човек трябва да знае благоприятните и неблагоприятните за него часове и периоди, за да може при случай да ги предотврати. Ние трябва да знаем 12-те си вътрешни подсистеми, в кои часове на денонощието са активни, за да можем в тях или в противоположните да приемаме естествени природни средства. При проблеми в сърдечно-съдовата система най-благоприятни часове за положително въздействие са часовете 11, 12 и 23, 24. Това хронознание ни дава най-благоприятното време за приемане на лекарствени средства и най-добър лечебен ефект при най-ниска вреда. Например работата на смени е по-вредна и опасна от продължителната работа при фиксиран начален работен час, включително вечерен и нощен. Трябва да се вслушаме в гласа на организма си. Той може много да ни подскаже и помогне. Работата на биологичния часовник е тайна, която всеки индивид трябва сам индивидуално да изучи. Здравето му зависи от нея.

Нов брой | Архив | Реклама | Абонамент |За контакт